Тантрумите при малките деца – какво да правим и какво не?

Какво предизвиква тръшканете?

Често зад гневните изблици стоят незадоволени нужди като глад, физическа умора или психическо претоварване, търсене на близост и подкрепа и т.н. Но има и ситуации, при които децата „опипват“ границите на възможностите си: могат да настояват за определена дреха/играчка/лакомоство. Ако детето е забелязало, как реагирате, то е заучило определено поведение, с помощта на което получава това, което иска. В основата на подобно поведение е друга нужда –  нуждата от внимание, от свързване с родителя. Такова поведение е индикация, че детето е неуверено и залага на стратегии, които ще му донесат, дори за кратко, чувство на равнопоставеност с родителя. В дългосрочен план, обаче, това не носи на детето повече увереност, даже обратно – то става все по-неуверено, защото няма ресурси да се саморегулира. Тези ситуации са възможност да създадете правила, които да помогнат на детето да се ориентира в семейната йерархия, да възприеме социални норми и да разбира значението на „трябва“. Малките деца имат нужда да бъдат център на вашето внимание,  да знаят, че вие сте там, винаги, когато имат нужда от вас, да се чувстват защитени и подкрепяни. Ако успеете да създадете правила, подходящи за възрастта на детето и нуждите на семейството си и има постоянство и единство в спазването им, това много помага на детето да расте спокойно и уверено.

Деца, които не са наясно с личните граници на родителите си, с позицията си в семейната йерархия и потребностите си, често са точно тези, които чрез някакво поведение търсят още повече внимание. Ако се почувствате в такава ситуация, информирайте детето кратко и ясно, че това поведение е нежелателно и повече не го подхранвайте с допълнително внимание. Когато детето разбере, че му се налага да използва друга стратегия, за да получи желаното, ще намери друг начин да изрази потребността си.

Как да подходим, когато детето се тръшка?

Когато малкото дете (2-3 години) се тръшка, то е в криза и има нужда от спокоен възрастен, който да му покаже, че е до него и ще преминат през тази криза заедно. Отговорността за регулирането на силната емоция е на възрастния, защото той вече има тези умения. С личния си пример родителят показва на детето си как да излезе от такава криза, затова е изключително важно да разберем, че детето не иска да ни унижи или ядоса, а просто среща силни емоции, с които не може да се справи самò. Просто бъдете до детето си и изчакайте да премине кризата. После може да поговорите за чувствата.

Независимо, че възрастните имаме повече умения да се справяме с емоциите си, не означава, че винаги сме спокойни. Имаме набор от емоции и правилното им разпознаване и изразяване помага да развием емоционална интелигентност у децата си. Ако сме изнервени, а се усмихваме се и се опитваме да изглеждаме спокойни, изпращаме противоречиви сигнали на детето и го затрудняваме в разпознаването на чуждите емоции.

Най-подходящият и работещ тон при комуникация с деца е спокоен, уважителен, но категоричен. Това е тонът, който показва на детето, че няма място за преговори; тонът, който показва кой е възрастният и кой – детето. В комбинация с усмивка, тонът трябва да бъде добронамерен, но все пак информативен – родителят обяснява на детето за предтоящото събитие. Целта е то да знае какво предстои и да знае, че ще има кой да го подкрепи.

Какво НЕ помага в тези ситуации?

Най-важното (и може би най-трудното) е да не се обиждате и да не се ядосвате на поведението на детето си.

Не заплашвайте детето си, че ще го „оставите“ щом се държи лошо. Това ще го накара да се почувства неразбрано и неприето от най-важните за него хора.

Не унижавайте, не обиждайте и не удряйте детето си – това разрушва връзката ви.

Ако детето Ви се тръшка за нещо, което не искате да му давате, недейте. Ако все пак възнаградите такова нежелано поведение, давайки на детето си, това, което е поискало, вие го оставяте с впечатлението, че това е приемлив начин да постигне желанията си. Така е по-вероятно то да го запомни и следващия път, когато му откажете, да прибегне до същата стратегия.  Ако трябва да откажете нещо на детето си, по-добре е да кажете ясно и спокойно „не“, отколкото да залъгвате детето.

***

Децата в яслена възраст тепърва се учат да заявяват желанията си и понеже речникът им все още е беден, се налага да научат нови социални стратегии. Това са умения, които се развиват най-добре в група. Именно защото това поведение е свързано с други деца и хора, е важно да бъде регулирано с правила. Те са необходими, за да може детето да се научи да заявява и отстоява желанията си по начин, които не вреди и не ощетява другите. При наличие на добър пример и постоянство, децата лесно намират подходящия начин. Ако начинът, по който детето отстоява себе си ощетява другите, то поведението трябва да бъде коригирано. Това става постепенно и изисква търпение и подкрепа от страна на родителите и учителите.

Желанията на двегодишните деца са импулсивни и начинът, по който ги заявяват е емоционален и основният им стремеж е да получат „нещото“ веднага. В тези ситуации обясненията са излишни, защото съзнанието на децата не е готово да разбере сложни причинно-следствени връзки и не може да координира преживяванията си с тези на другите хора. Намирайки се в ситуация на силна емоция,  децата не чуват обясненията.

Тръшкането е нормална част от развитието на детето. Приемете това предизвикателство и, осъзнавайки вашата роля, му помогнете да се научи да се справя с емоците си.

Текст: Евелина Чанева от "Психология и ранно детско развитие"