Срамежливо дете – как да подходим?

Срамежливо или интровертно е моето дете?

Интровертите са по-тихи и затворени и остават често незабелязани от учители и съученици. Обаче те имат своите предимства. Техният принос може да се изразява в ненатрапчиво лидерство и методичен начин на работа. Колкото по-добре учителите, родителите и околните разбират гледната точка и представа за света на интровертното дете, толкова по-ефективно ще могат те да намерят правилния подход, за да подхранват силните му страни.

Тези деца може да избягват да участват в големи дискусии, но работят добре самостоятелно и често се справят чудесно, когато са част от малък екип.  За разлика от екстровертите, интровертите се презареждат като остават някъде насаме, за да обмислят въпрос или преживяване. Тяхната способност да размишляват върху различни теми е значителна сила, защото им осигурява задълбочена гледна точка.

Ето и някои от техните качества:

• познават себе си;
• внимателни наблюдатели са;
• харизматични лидери, на които може да се разчита;
• надеждни са и изпълняват поетите ангажименти;
• добри са в решаването на проблеми, имат развито аналитично мислене;
• имат чудесни, оригинални и добре обмислени идеи;
• миролюбиви, честни, грижовни и добросъвестни;
• сективни са, но изграждат стабилни и отдадени приятелства;
• запалени читатели.

За разлика от интровертните, срамежливите деца са в друга позиция. Срамът е една от най-болезнените емоции. Срамежливите деца изпитват затруднения в общуването. Те се страхуват от срещата с другите, чувстват се плахи, неуверени, без инициатива, склонни да изоставят всичко, което може да доведе и до най-малкия неуспех. Те са прекалено ангажирани от мисълта какво другите мислят за тях, какво впечатление са оставили.

Характерно за срамежливите деца е, че избягват инициативата в общуването и предпочитат да не прекъсват другите. Често  изпитват трудности, когато трябва да те да поведат разговор. Нерешителността им и липсата на инициатива се срещат във всеки аспект: комуникация, различни активности, предлагане и осъществяване на нови идеи, задаване на въпроси. Дори и да възникне неясна за тях ситуация, те нямат желание да я структурират. Предпочитат да остават незабелязани, особено, ако знаят, че ги очакват неприятности.

Срамежливите деца поддържат по-слаби връзки с други деца. Предпочитат да бъдат сами или ако са включени в съвместни дейности, желаят да останат в пасивна позиция. Когато трябва да предложат алтернативни решения, те изпитват затруднения.

Коя е причината за възникването на срамежливостта?

Срамежливостта е тясно свързана с:

• появата на чувствителност към оценката на другите;
• различаването на реален и идеален Аз;
• осъзнаването на собствения Аз;
• откритието на неуместни саморазкрития.

Отделят се два вида срамежливост: породена от страха и породена от самосъзнанието.

Първият вид срамежливост се открива още през първата година и тя е свързана с притесненията от присъствието на непознатия. Тази срамежливост се повявява, когато някой нов или относително чужд човек навлезе във вътрешното пространство.

Вторият вид срамежливост е свързана с появата на самосъзнанието и сравняването с другите. Тук състоянието се изразява в стремеж да се избегне дадена ситуация, страх от бъдещи неуспехи, и връщане на спомени за стари „срамни“ преживявания. Този тип срамежливост се появява между 4 и 5-ата година.

Ситуационната срамежливост се свързва с две причини: срещата с непознат  и позицията да бъдеш в центъра на вниманието на другите, и особено при сблъсъка с връстниците. Ситуационната срамежливост е непродължително обвързано с конкретната ситуация състояние. Тя се разглежда като нормално състояние, като защита срещу новите преживявания. Децата не могат като възрастните да прикрият срамежливостта по различни начини и я изразяват непосредствено чрез поведение. Този тип срамежливост може да се определи още и като амбивалентно състояние, проявяващо се по време на срещите с другите. Децата проявават смесени чувства - едновременно интерес и неувеност или тревожност.

Има ли нужда детето от подкрема и как да подходим?

• Всички деца, не само срамежливите, имат нужда от спокойна и подкрепяща среда, за да се разкрият.
• Трябва да говорим често с детето си, да следим за признаци на ниска самооценка и да му помогнем да изгради реалистично мнение за себе си, опознавайки своите силни страни.
• По-затворените деца имат нужда от време за себе си. Когато са малки, стават особено неспокойни, ако прекарат дълго време сред много хора. Трябва да търсим баланс в социалното общуване.
• Срамежливите деца изпитват трудности да се аргументират или защитят. Ако се опитвате да развиете това качество у тях, не ги притискайте и не ги оставяйте да се чувстват нападнати. Постарайте се да разберете тяхната гледна точка, като слушате активно. Ако детето се притеснява, разберете какво точно го безпокои.
• Когато детето прояви интерес към групова дейност или игра, оставете го първо да наблюдава. Нека само реши кога да се включи.
• Насърчавайте самостоятелността. Колкото по-самостоятелно е детето, толкова по-уверено е то в собствените си умения и трупа повече позитивен опит. А колкото е по-уверено детето, токова по-вероятно е да подхожда по-смело към непознатите неща.
• Развивайте актьорски умения. Това ще помогне на детето да „излезе“ от своята срамежливост и да опита нов образ, да се усети по различен начин. Бихте могли да разиграете една нова ситуация – попитайте детето „Какво би направил, ако се събудиш и вече не се срамуваш?“.
• Подготвяйте го много подробно за всяка предстояща ситуация или промяна.
• Развивайте емоциоалната интелигентност. Помогнете на детето си да разпознава чуждите и своите чувства и да ги изразява по подходящ начин. Това умение е изключително важно за превръщането му в пълноценна личност.
• Помогнете на детето си да си намери приятели: поговорете за приятелството и му покажете нагледно как да започва разговор, да се представя пред група връстници и как да реагира, когато нещо не е според неговите очаквания. Не пропускайте да му обясните, че другите деца и възрастни не знаят, че го е срам. Това ще го успокои, ако смята срамежливостта си за недостатък и ще го мотивира да не остави другите с грешно впечатление.
• Бъдетете пример за всичко, на което учите детето си.
• Не се сърдетете и не му се карайте, че го е срам. В никакъв случай не използвайте обидни етикети. Не обсъждайте и не критукувайте неговата срамежливост в негово присъствие.

Срамежливостта може да е адаптивен механизъм или част от темперамента на човек. Няма нужда да я „поправяме“, а да опознаем качествата на детето си и да го подкрепим в това да бъде себе си.

Текст: Евелина Чанева от "Психология и ранно детско развитие"

Източници: Scientific Learning (neuro-therapy.eu), Изард(1980), Арнълд Бъс (1986), Зимбардо (1981), Модилиани (1971), Готмън (1977), Люис, (1991), Р. Стаматов „Детска психология“