Какво би могло да предопредели постъпките на детето? Как се развива детското съзнание, за да може да различава добро от лошо? В зависимост от тяхната възраст разбирането и разсъжденията на децата се различават. Ако отделим време и се запонзаем с тези възрастови особености, ще можем да разбираме чувствата, реакциите и постъпките на любимите си същества по-добре. Моралното ни развитие зависи от много от интелектуалното ни развитие и преминава през различни стадии: морален реализъм, морална реципрочност, автономен морал.
Периодът на морален реализъм обхваща периода между 4-7 годишна възраст. Характерно за децата в тази върастова група е, че вярват, че справедливостта и правилата са константа. Те не се променят и не зависят от нашите желания и предпочитания. Малките се ръководят от идеята за незабавно наказание при нарушаването на правилата и оценяват постъпките на база последиците. Друга особеност за тази възраст е неспособността на детето да сравнява своите преживявания с преживяванията на другите в една и съща ситуация. Затова, ако искате да дадете пример на детето за нещо дпбрп или лошо, може да му разкажете история или пък да прочетете книжка. Важно е само да изберете нещо с лесен и разбираем сюжети, и с ясна поука. Подходящи издания са: "365 приказки от цял свят", "Приказки" от Ръдиард Кипллинг, както и книгите от поредиците "101 приказки", "70 приказки с поука", "За какво е?/Какво е?", "Моята първа книга за емоциите", и "Моята първа приказка".
При децата между 7 и 11 година разбиранията се променят и се търси равенство, което може да се изрази с правилото: „Прави на другите това, което искаш и те да правят на теб." Моралната реципрочност се изразява в споделяне и уважение към другия. Измамата е акт на неуважение и реципрочността изисква да се възстанови това, което е отнето. На този стадий децата не разглеждат наказанието като нещо абсолютно и незабавно. Наказанието е се възприема като възстановяване на баланса между добро и лошо. Децата започват да осъзнават какво е справедливост - възмездие за стореното. Например, ако едно дете откаже да помогне на друго, наказанието ще се изрази в това, че когато на него му се наложи да получи помощ, другите също ще му откажат. Малко по-малко се появява и осъзнаването за последиците от нашите действия върху околните. В тази възраст е подходящо да предлагате на детето си да чете или слуша приказки и разкази, в които доброто е по-силно от лошото; където позитивните качества на героя (добрина, щедрост, смелост и т.н) се оценяват високо, възнаграждават се и са пример за подражание у другите. Подходящи книги са басните, както и поредиците "Светът на приказките", "Майстори на приказката" и "Удивителни истории".
Децата в периода между 11 и 15 година вече са в стадия на автономен морал. Моралните разбирания се основават на убеждението, че правилата и законите са създадени от хората и могат да бъдат променяни. Подчинението на авторитета не е задължително. Нарушаването на правилата е възможно и невинаги е последвано от наказание. При осмислянето на собственото поведение детето отчита преживяванията и гледната точка на другите. Степента на наказанието се определя от отчитането на намеренията и резултатите от дадената постъпка. Наказанието се разглежда като форма на възстановяване на вредите от дадено поведение или като средство за овладяване на едно ново поведение в подобни бъдещи ситуации. В тази възраст могат да се четат детски романи с морални дилеми. Това ще даде възможност на детето да разсъждава върху сутиации от различни гледни точки преди да стигне до крайно заключение. Потърсете нещо подходящо в поредиците: "Романи с цветни илюстрации", "Детска класика с твърди корици" и "Тийн".
Текст: Евелина Чанева от "Психология и ранно детско развитие"
Източници: Р. Стаматов „Детска психология“ (Ж.Пиаже; Колбърг; Флейвъл,1967; Стротън,1986; Бъртън, 1984; Рест, 1984; Хофман, 1985; Бандура, 1986, Мишел, 1987)