Какво предизвиква агресия у децата и как да се справим?

Най-голямата грешка, която ние, родителите, правим, е че лекуваме симптомите (т.е. агресивното поведение при конкретна случка), а не търсим причината, породила агресията у нашето дете. Понякога подозираме коя е тази причина, но ни е страх да си я признаем или, недай боже, да я споделим със специалист.

Психологичните изследвания показват, че жестоките наказания водят до усвоена агресия у детето. Незаинтересуваността на родителите и безконтролното отглеждане на децата по-често водят до асоциално поведение и криминални прояви в по-късна възраст.

Когато вашето дете е свидетел на караници и физическа разправа в семейството, то започва да смята, че и на него му е позволено да решава проблемите си в колектива по същия начин. Стига се до насилие над останалите деца и саморазправа по типа на домашния модел.

Възпитанието на детето ви е процес без почивен ден, 365 дни годишно и 24 часа в денонощието. Майката и бащата са един отбор, екип. Противоречивите ви и разбори на дадено поведение правят детето нестабилно и объркано. По първосигнален път то притичва между двамата родители и се опитва да постигне своето, защото първо усеща пробойната във вашите отношения.

Враждебните отношения между родителите се усещат от децата. Особено опасно е насъскването при разведени или разделени родители. Децата винаги искат да имат и майка, и баща и винаги родителите да са заедно. Не стига, че след раздялата те изкупуват чуждите грехове на един неуспешен брак или съжителство, ами са поставени в отвратителната ситуация да избират кой родител е по, най, най... Това е изключителен риск за психичното развитие на детето и поведението му по-нататък. Разпъването между любимите му родители и незрелостта на детето за оценка на ситуацията, понякога го правят отмъстително, агресивно или плахо, тревожно и затворено в капсулата на собственото си страдание от развода. Агресията винаги е вик за помощ, зов за вас като родители да откриете причината. Натрупаните разрушителни емоции го карат да крещи за помощ, защото то самото не е в състояние да се справи с проблемите.

Опитайте се да обясните раздялата на простичък и достъпен език според възрастта. Опитайте се да запазите привидно почти същите отношения, въпреки разделното живеене. Отнасяйте се с уважение към бившия си партньор и никога не поставяйте въпроса за избор кой е по-значим за детето. Когато вашето дете гледа по улиците децата, хванати между двама родители, то страда от мисълта, че за него вече не е така. Когато бащите и майките заедно взимат децата от детската градина, то страда, че с него вече не е така. Когато вие говорите лошо за другия родител, то страда, за-щото ви обича и двамата, заедно и завинаги. Не разбивайте малкото му сърчице и не отваряйте рана в детската му душичка с отровни въпроси и злостни изказвания за другия родител. Достатъчно сте му причинили с раздялата си!

Друго важно противоречие и причина за агресивно поведение, е разминаването между вашите дела и вашите думи. Няма как да се обяснява вредата от тютюнопушенето с цигара в ръка. Няма как да го възпитате като дисциплиниран шофьор, след като карате брутално и минавате на червено. Няма как да искате да пази чист града си, а си изхвърляте чашката от кафе през прозореца на колата. Няма как да го научите на честност, като подкупвате с 20 лв. катаджията при нарушение на пътя. Вашето поведение е моделът, който му задавате за бъдеще. Обясненията са абстрактни понятия, докато децата мислят с „очите си“. Те просто ви наблюдават и копират поведението ви.

Разговаряйте с децата си. Попитайте ги как е минал денят им. Не ги прекъсвайте, когато разпалено искат да споделят нещо с вас. Знам, че е трудно и понякога сте толкова изморени, че ви се иска само кротко да полегнете и да заспите. Но те имат нужда да споделят, а вие сте най-желаният им слушател. За тях е толкова важно да ви разкажат за новата количка на Жоро от детската градина, за това какво казала днес Виктория на госпожата... Ако сте много изморени, послушайте малко и просто се извинете на детето. Не го слушайте формално и не отговаряйте с дежурни фрази. Детето иска споделяне и съпричастност. Никога не казвайте: „Ох, заболя ме главата от теб“, „Млъкни поне за малко!“, „Наду ми главата!“. Ако се изпуснете с подобни фрази, имайте куража да се извините и прегърнете детето. Отложете разговора за по-късно, но не забравяйте за обещанието си.

Не се превръщайте в „архив“ на лоши минали истории и спрете да натяквате едно и също. Стореното-сторено! Вложете енергията си за по-добро бъдеще и престанете да се ровите в миналото. Не слагайте етикет на децата си. Когато сто пъти му повторите, че е аутсайдер и за нищо не става, детето започва да ви вярва и се държи като такъв. В по-късна възраст директно ви забива с лафа: „нали ме знаеш, че съм вечният лузър“ и започва да се държи със заучено примирение и посредственост.

Не сравнявайте детето си с другите деца. То толкова много иска да ви се хареса, да е вашият малък герой и да се гордеете с него. Когато му кажете; „Да, ама Веско се представи по-добре“, то намразва завинаги Веско и при първа възможност ще го бутне с удоволствие или поне ще го ухапе. Ако не залитне в посока агресия, ще си замълчи кротичко, но дълго потисканата „мълчанка“ е отрицателна енергия – бомба със закъснител.

Непохваленото дете често става потиснато, неуверено в себе си и е склонно към депресивно поведение в по-късна възраст. Такива деца често споделят пред психолозите, че се чувстват самотни, неразбрани и без самочувствие. Те са плахи в отношенията си към другите, неамбициозни и непредприемчиви.

Приучвайте децата си към подреденост и дисциплина. Поставяйте изпълними условия. Например: накарайте го да си прибере играчките преди да излезете на разходка. Не му обяснявайте, че стаята трябва да е подредена и чиста, защото за него е непонятно защо да я прибира, като пак ще играе. Просто му поставе-те условие преди да излезете.

Когато детето прояви агресия, внимавайте как ще реагирате. Например, ако вашият Боби е ритнал дете или му е посипал главата с пясък, или е хвърлил камък по дете,  първо изведете бързо детето си от конфликта. Не го пляскайте и унижавайте пред другите. Отведете го надалеч, опитайте се да не го удряте и не му крещете, че е лошо. Оставете го малко да поплаче и се опитайте да му обясните, че не То е лошо, а постъпката. Наказвайте поведението, а не детето. Ако плаче и пищи неспасяемо, по-добре напуснете „конфликта“ и се приберете у дома. Направете се на обиден родител, оставете го малко да страда от вашето мълчание. При първа проява от негова страна за „сдобряване“ не се колебайте да простите, обяснете отново защо постъпката е лоша и приласкайте детето. Научете се да реагирате на тези прояви по един и същ начин. Така детето ще знае какво да очаква и че няма да му се размине, ако се държи така. Като проявявате твърдост и последователност, вие бихте могли да изисквате от него да контролира яда и емоциите си. Това са и първите му стъпки към самоконтрол и само-дисциплина. Първоначално то ще го прави, за да остане да играе и да не го отстранявате от играта. Впоследствие този ваш повтарящ се модел на реакция би го възпирал от повторение на агресивното му поведение.

Наказанията. Можете да наказвате за кратко по-големите деца, като винаги спазвате правилото това да става на определено място. Може да е стая, ъгъл или баня, но никога – тъмно и страшно място. Оставете детето малко да поплаче, но не прекалявайте. Ако престоява в разкаяние и наказание през голяма част от деня, то ще забрави къде е нормалното му място. Ако искате, използвайте аларма или таймер, за да лимитирате времето на наказание. Детето няма представа от „наказан си за 10 минути“, но когато чуе алармата, ще разбере, че наказанието е свършило. Вместо думата наказание използвайте „време е за размисъл“. При първи знак за разкаяние бъдете готови за преговори. Обсъдете, успокойте детето и му простете. Върнете се в нормалните си отношения възможно най-бързо. Психолозите наричат това „неутрално време“. То е най-подходящо за възпитание и изграждане на нови навици, след като горещият конфликт е отминал. Окуражавайте го при всяко, дори незначително постижение.

Общувайте с уважение и зачитане на детето си. Поставяйте точни и ясни граници на изискванията си и понятията позволено-непозволено. Превърнете позицията „няма-няма“ в „нека-нека“.

Когато сте недоволни от постъпката на детето, използвайте езика на тялото и покажете недоволството си като „ръмжите“ ядосано или поплясквате непослушните ръчички. Порицавайте постъпките, а не детето. Награждавайте за правилни постъпки, а не величайте детето. Не отправяйте смесени послания, които объркват детето: например да му се карате с усмивка. Бъдете постоянни в изискванията си. Ако ги нарушавате, специално го подчертайте. Например: „Днес е Нова година и ще направим изключение и ще…“. С всяка спечелена битка печелите авторитет, любов и уважението на вашето детенце.

Не удряйте децата. Крещенето и шамаросването са признак на безсилие и слабост. Те не вършат практически никаква работа. Ако копира агресивност, от вас детето се научава как да удари. Ако натрупва страх от боя, вие го учите как да се страхува и как да се превърне в плах слагач и лицемерен страхливец по-късно. Или като порасне усъвършенства техниката как да не го „хванете в крачка“. Посланието на боя е, че вие сте силният и можете да биете, а то влиза в ролята на жертвата. Въпрос на време е коя роля повече ще му хареса: на „бияча“ или на „жертвата“. Повечето изследвания на криминално проявени лица разкриват, че те са били свидетели на насилие или самите те са били обект на насилие в детството си. Така те решават, че могат да променят всичко с агресивно поведение, влизат в ролята на „ти знаеш ли кой съм аз“ и се опитват да се впишат по този път в обществото.

Учете децата си на съпричастност и състрадание. Вие избирате методите. Сложете трохички на гладните птички през зимата. Погалете котенцето на съседката. Нахранете рибките в парка. Състраданието ражда нежност и доброта към по-слабия, по-болния, по-гладния. Децата до двегодишна възраст са в състояние да разбират чувствата на околните. След четиригодишна възраст те могат да разбират и причините за тези чувства.

Хвалете често децата си. Не ги поставяйте на пиедестал, а хвалете постъпките им.

Колко добре си подредил книжките си! Каква прекрасна рисунка си направил! Колко добре си изми зъбките – сега светят като звездички.

Ако въпреки всички усилия не постигате особени резултати за лечение на агресивното поведение у детето ви, не се страхувайте да потърсите помощ от детски психолог или педиатър.

Всяко дете е индивид, достоен за уважение и зачитане. Само така съдействате за неговото себеуважение и самочувствие при израстването!

Откъс от книгата "Как да отгледаме здраво и щастливо дете"