Запознайте се с...
Писателят произхожда от скромно семейство, но баща му смята, че предците му са имали по-високо обществено положение и дори че са благородници. Ханс Кристиан отрано показва въображението си. Той си прави малък куклен театър и дрехи за куклите си, и четял всяка пиеса, която успява да заеме. Любими негови драматурзи са Уилям Шекспир и Лудвиг Холберг.
През 1816 година бащата на Андерсен умира и той трябва да започне сам да се грижи за себе си. Спира да ходи на училище и започва работа като чирак, тъкач и шивач, по-късно работи в цигарена фабрика.
Четиринадесетгодишен, Ханс Кристиан Андерсен заминава за Копенхаген, за да търси работа като актьор. По това време той има хубав сопранов глас и е приет в Кралския театър, но когато гласът му се променя от възрастта той губи мястото си. Негов колега от театъра му казва, че има поетични заложби и той се заема сериозно с писане.
Смята се, че най-старата приказка на Андерсен е „Лоената свещ“, написана между 1819 и 1823 г., когато той е все още ученик. Ръкописът е открит случайно в края на 2012 г. в Националния архив на остров Фюн в Одензе.
През 1829 г. Ханс Кристиан постига голям успех с разказа „Разходка от канала Холмен до източния край на остров Амагер“. По това време той издава един фарс и книга с поеми.
В началото на 1835 г. се появява „Импровизатор“, първият роман на Андерсен. Той постига истински успех, благодарение на което материалните затруднения на писателя най-накрая приключват. През същата година в Копенхаген е издадена част от неговите „Приказки“, а следващите части се появяват през 1836 и 1837 г.
С времето популярността на Андерсеновите приказки нараства и в края на 40-те години той вече е известен в цяла Европа. През юни 1847 година прави първото си посещение в Англия, където се запознава с Чарлс Дикенс, негов любим английски писател.
Андерсен умира на 4 август 1875 г. в „Ролигхед“, в близост до Копенхаген. Преди смъртта си той е световно признат. Датското правителство го обявява за национално богатство и му изплаща специална годишна пенсия. Още приживе е планирано издигането на паметник на писателя, който и днес се намира в градините на замъка Росенбор.
